Огромните търговски излишъци на Германия са бреме за партньорите ѝ в ЕС
Макар че някои европейски страни може и видимо да са съгласни с изказванието на Германия, че е „ страна на поети и мислители ”, никой не би оспорил способността ѝ да извлича толкоз доста благосъстояния от останалата част от Европейския съюз.
Миналата година Германия регистрира 159,3 милиарда евро остатък на търговията си със артикули с други страни от Европейски Съюз – един от най-големите зони за свободна търговия в света и район с фаворизиран достъп до немските артикули и услуги.
Така стоят нещата от 1958 година, когато заработва европейският отворен пазар.
Огромният европейски подарък за Германия съставлява две трети от нейната облага от задгранична търговия в една пазарна конструкция където Берлин остава безспорен водач и кардинален регулатор, показва в собствен разбор за CNBC д-р Михаел Иванович.
Тази година наподобява ще бъде маркирана още една рекордно висока облага от Европейски Съюз за Германия. Излишъкът в интервала сред януари и април възлиза на годишна стойност от 175 милиарда евро - 10-процентно нарастване от европейската търговия на страната през 2017 година, по данни на Бундесбанк.
Държава, която съставлява 28% от стопанската система на паричния съюз, и живее по този начин величествено върху своите сътрудници е структурно дестабилизиращ фактор.
Правилните политики не са безвъзмездни
До ден-днешен икономистите, които показват този фундаментален проблем, са подигравани като безнадеждно наивни, защото – както гласи схващането, Европейският план постоянно е бил и постоянно ще бъде политически конструкт, чиято цел е да разтървава европейците посред им.
Това изказване освен е погрешно, само че и носи в себе си зрънцето на личното си заличаване.
Отнемайки стотици милиарди евро от покупателната мощ на паричния съюз, Германия прави на процедура невероятно за другите стопански системи в еврозоната да порастват и да основават работни места, защото те не могат да свият дълга и недостига си. Германия би трябвало да подтиква вътрешните си разноски за ползване на повече артикули и услуги от европейските си сътрудници. В същото време страната може да облекчи възходящия си дефицит на работна ръка като предложи свободни позиции на над 17-те милиона европейски жители, които сега търсят работа и бъдеще.
Има и още: посредством потреблението на част от миналогодишния търговски остатък от жестоко 300 милиарда $ посредством директни вложения в останалите страни от Европейски Съюз, Германия ще подтиква икономическия растеж и заетостта в други страни, ще реши казуса със свиващата се работна мощ и ще поправя преливащата си външнотърговска сметка.
Не е изненада, че държанието „ всеки самичък за себе си “ докара до възобновление на национализма,отчуждаването от европейския план и увеличението на известността на слогани от вида „ Моята страна преди всичко “.
Намаляващата поддръжка за обединението на Меркел
Германското догматично налагане на фискална политика за съкращения върху потърпевши от рецесията европейски страни и плашещото справяне на страната с гръцката рецесия са мъчителни образци за неуместни и безчувствени политики. Това също даде подтик на евроскептичните политически придвижвания.
Последната капка беше опитът на Берлин да стовари основания от самата нея неукротим имиграционен проблем върху останалите страни от Европейски Съюз. Това, което следим сега, е правилото, че всичко се връща. Лошото управление на европейската стопанска система и пагубните имиграционни неточности доведоха до ескалиращите немски политически рецесии.
Консервативният съюз на немския канцлер Ангела Меркел с баварския Християнсоциален съюз (ХСС) се разпада. Според настоящи социологически изследвания от предходната седмица обединяването се поддържа от едвам 29% от гласоподавателите – рекордно ниска стойност и намаляване от един процентен пункт от предходното допитване от юли. Коалиционният сътрудник на консерваторите Германската социалдемократическа партия (ГСДП) резервира рекордно ниската си поддръжка от 18%. Това значи, че единствено 47% от германците са подготвени да гласоподават за актуалната коалиция.
Особено съществено е ситуацията при ХСС, която два месеца преди изборите в родната си Бавария на 14 октомври има рейтинг от 39% и наподобява съвсем несъмнено, че ще загуби контрола върху районния парламент.
Нова рецесия – по всяка възможност с съдбовен край, може да избухне всеки миг.
Меркел продължава да упорства за „ европейско решение “ - което не съществува, на упорития проблем с миграцията, който тя сътвори. Нейният конкурент – вътрешният министър Хорт Зеехофер и водач на ХСС, желае коренно и бързо „ национално решение “, защото прилежащите страни Италия и Австрия не желаят да спомагат от боязън да не се окажат притиснати с мигранти, които Германия има желание да изгони.
Това, което не доближава сега, е немско управление, което е надълбоко отдадено на европейския план, какъвто беше казусът с предходни канцлери като Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и Хелмут Кол, които помогнаха да се възвърне европейското помиряване и сложиха Европа на пътя на общата валута.
При настоящето си ръководство Германия е отслабена и надълбоко разединена страна. Нейните несъразмерни и към този момент най-големи в света търговски остатъци са задължение за нейните сътрудници в Европейски Съюз. Нейните стопански политики не благоприятстват за стабилността, растежа и основаването на работни места в паричния съюз и оттатък него.
Остава ни да се надяваме, че идващото потомство немски водачи ще разбере, че в техен интерес е да ръководят една по-балансирана стопанска система, която ще подтиква споделения разцвет на Европейски Съюз като цяло.
Миналата година Германия регистрира 159,3 милиарда евро остатък на търговията си със артикули с други страни от Европейски Съюз – един от най-големите зони за свободна търговия в света и район с фаворизиран достъп до немските артикули и услуги.
Така стоят нещата от 1958 година, когато заработва европейският отворен пазар.
Огромният европейски подарък за Германия съставлява две трети от нейната облага от задгранична търговия в една пазарна конструкция където Берлин остава безспорен водач и кардинален регулатор, показва в собствен разбор за CNBC д-р Михаел Иванович.
Тази година наподобява ще бъде маркирана още една рекордно висока облага от Европейски Съюз за Германия. Излишъкът в интервала сред януари и април възлиза на годишна стойност от 175 милиарда евро - 10-процентно нарастване от европейската търговия на страната през 2017 година, по данни на Бундесбанк.
Държава, която съставлява 28% от стопанската система на паричния съюз, и живее по този начин величествено върху своите сътрудници е структурно дестабилизиращ фактор.
Правилните политики не са безвъзмездни
До ден-днешен икономистите, които показват този фундаментален проблем, са подигравани като безнадеждно наивни, защото – както гласи схващането, Европейският план постоянно е бил и постоянно ще бъде политически конструкт, чиято цел е да разтървава европейците посред им.
Това изказване освен е погрешно, само че и носи в себе си зрънцето на личното си заличаване.
Отнемайки стотици милиарди евро от покупателната мощ на паричния съюз, Германия прави на процедура невероятно за другите стопански системи в еврозоната да порастват и да основават работни места, защото те не могат да свият дълга и недостига си. Германия би трябвало да подтиква вътрешните си разноски за ползване на повече артикули и услуги от европейските си сътрудници. В същото време страната може да облекчи възходящия си дефицит на работна ръка като предложи свободни позиции на над 17-те милиона европейски жители, които сега търсят работа и бъдеще.
Има и още: посредством потреблението на част от миналогодишния търговски остатък от жестоко 300 милиарда $ посредством директни вложения в останалите страни от Европейски Съюз, Германия ще подтиква икономическия растеж и заетостта в други страни, ще реши казуса със свиващата се работна мощ и ще поправя преливащата си външнотърговска сметка.
Не е изненада, че държанието „ всеки самичък за себе си “ докара до възобновление на национализма,отчуждаването от европейския план и увеличението на известността на слогани от вида „ Моята страна преди всичко “.
Намаляващата поддръжка за обединението на Меркел
Германското догматично налагане на фискална политика за съкращения върху потърпевши от рецесията европейски страни и плашещото справяне на страната с гръцката рецесия са мъчителни образци за неуместни и безчувствени политики. Това също даде подтик на евроскептичните политически придвижвания.
Последната капка беше опитът на Берлин да стовари основания от самата нея неукротим имиграционен проблем върху останалите страни от Европейски Съюз. Това, което следим сега, е правилото, че всичко се връща. Лошото управление на европейската стопанска система и пагубните имиграционни неточности доведоха до ескалиращите немски политически рецесии.
Консервативният съюз на немския канцлер Ангела Меркел с баварския Християнсоциален съюз (ХСС) се разпада. Според настоящи социологически изследвания от предходната седмица обединяването се поддържа от едвам 29% от гласоподавателите – рекордно ниска стойност и намаляване от един процентен пункт от предходното допитване от юли. Коалиционният сътрудник на консерваторите Германската социалдемократическа партия (ГСДП) резервира рекордно ниската си поддръжка от 18%. Това значи, че единствено 47% от германците са подготвени да гласоподават за актуалната коалиция.
Особено съществено е ситуацията при ХСС, която два месеца преди изборите в родната си Бавария на 14 октомври има рейтинг от 39% и наподобява съвсем несъмнено, че ще загуби контрола върху районния парламент.
Нова рецесия – по всяка възможност с съдбовен край, може да избухне всеки миг.
Меркел продължава да упорства за „ европейско решение “ - което не съществува, на упорития проблем с миграцията, който тя сътвори. Нейният конкурент – вътрешният министър Хорт Зеехофер и водач на ХСС, желае коренно и бързо „ национално решение “, защото прилежащите страни Италия и Австрия не желаят да спомагат от боязън да не се окажат притиснати с мигранти, които Германия има желание да изгони.
Това, което не доближава сега, е немско управление, което е надълбоко отдадено на европейския план, какъвто беше казусът с предходни канцлери като Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и Хелмут Кол, които помогнаха да се възвърне европейското помиряване и сложиха Европа на пътя на общата валута.
При настоящето си ръководство Германия е отслабена и надълбоко разединена страна. Нейните несъразмерни и към този момент най-големи в света търговски остатъци са задължение за нейните сътрудници в Европейски Съюз. Нейните стопански политики не благоприятстват за стабилността, растежа и основаването на работни места в паричния съюз и оттатък него.
Остава ни да се надяваме, че идващото потомство немски водачи ще разбере, че в техен интерес е да ръководят една по-балансирана стопанска система, която ще подтиква споделения разцвет на Европейски Съюз като цяло.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ